26 oct 2018, 0:55

Ще съм твоя... 

  Poesía
439 0 2

Главата ме боли.

Защо ли?

От притеснение може би.

За бъдещето, за теб, за мен и за децата ни.

Любовта дали ще задържим

или ще се разделим...

 

Възпитанието на децата ни,

ще можем ли да обясним.

Да бъдат хора, добри

и любов да има винаги...

 

Без любов, живот няма,

тя не се прилага, а се дава.

Любовта със света върви,

от праисторическите дни.

 

"Прави любов, а не война",

така говори уж света.

Нека живота хубаво ни продължи,

без обиди и лъжи.

 

Обичам те! - кажи

и ще съм твоя,

до последните ми дни.

© Поля Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??