Аз зная, че Ти никога не спиш -
великото не се нуждае от почивка!
И сигурен съм, че над мене бдиш,
но в пътя си не правиш никога отбивка.
Сега, на този връх Те моля, Слънце - СПРИ!
Ако прекрачиш хоризонта, ще изчезнеш!
Тъмнеят в сенки мрачните гори...
Отсреща на вратата е нощта,
напираща при нас сега да влезне.
Скалата е студена, вятър хладен...
Добре, че огънят в сърцето ми гори!
За светлина оставам още гладен...
Затуй те моля, слънце, утре пак дойди!
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
И наистина Петре, за финсла с "ела" не се получава римата.
За това, пък "дойди" се римува добре с ... "мързи". 😊
(Това обяснява защо стихотворението е такова кратичко.)
😃😃