Не ме поглеждай с недоверие.
Знам, че ти изглеждам малка.
Но ти харесва да съм покрай тебе,
въпреки, че ме наричаш жалка.
Слабостта ти знам коя е - Аз съм!
Знаеш го и ти. Вярно е -
изглеждам дребничка, но съм в твоите мечти.
Не ме потъпквай. !Ще те изгоря.
Ти ожидаш вече покрай мене.
Само си подай грубата ръка
и докосни ми кожата... ще стенеш!
Опипваш ме и знаеш, че е грешно,
че пътят ти към мен е с кръв.
Но не можеш да се спреш,
и да желаеш тази плът.
С пръсти грубо устните минаваш,
стискаш ми гърба в прегръдка.
И май че се опитваш да избягаш,
но е невъзможно - аз съм твойта тръпка.
Грубата ти кожа на лицето
и леко наболата брада,
правят драски по сърцето ми,
но възбужда моята душа.
Невъзможно е да спреш... да спреме.
Почне ли се - няма край.
Аз знам, че ще ме помниш дълго време,
но не знам дали с мене ще е така.
Душата ти ще изгоря! Признавам...
Ако искаш тръгвай си сега...
Но не можеш, аз съм твойта слабост
и ръцете ти жадуват моята ръка.
От страст, от гняв и отчаяние,
сълзите ти потичат на мига...
Отивам си по воля, с желание,
а не защото трябваше да е така.
Сега е вече време да ни съдят...
И мен, и теб, и нашата любов.
Хайде заточете ни в заблуда,
че това е страст, а не любов.
Хулете, обвинявайте ме даже!
Обещавам - ще ви понеса.
В съзнанието ще остане тази радост,
че с теб едно била съм в една душа.
А хората щом искат нека говорят.
Нека ни съдят дори.
За греховете тяхни аз ще се моля,
и нека Бог им прости!