Виж, студено е навън,
времето пак е сърдито
и отново заваля.
Но това не пречи
да те обичам
с цялото си сърце и душа.
Казват, че любовта е сляпа
и че влюбеният гледа
през розови очила.
Вероятно имат право, за което
аз виждам само теб и никой друг,
само ти си ми в ума.
Страшно трудно е да ти опиша
как се чувствам аз сега.
Дори сърцето ми ме пита
"Как ще му разкриеш любовта?"
И аз не знам.
Мълча си само.
И обичам те, но не на глас.
Влюбена съм, извинявай,
че избрах си точно тебе аз.
Навярно не правилно е,
но кой решава, кое е редно
и кое не е?
Ще те обичам, макар и тайно,
нали все пак ще си в моето сърце...
© Мария Костадинова Todos los derechos reservados