11 may 2019, 18:46

Ще те открия в Рая 

  Poesía » Otra
1092 0 3

                    В памет на баща ми

Как така животът се оставя

чрез един единствен дъх!

Твоята душа голяма как отлитна

във пространството без вик!

Тихо е и болно чак до бяло.

Нажежена пари съвестта.

Не можах да те прегърна и за сбогом

да ти кажа колко те ценя!

Не със злато насъбрано, нито слава,

 а с едно сърце -  пламтяща лава!

Учеше ме да прощавам, да наказвам с доброта. 

Любовта бе твое кредо, твоята съдба.

Чак сега разбирам, че те няма

в нашия комерсиален свят

и се питам земен ли си бил тогава

или Бог ме е белязал с тази благодат!

Дар си бил за мен - възвишен, нереален,

преизпълнен с искрена любов! 

Ангелите плачат днес над гроба!

Съкрушена, се сродявам с тях!

Моля им се да ми пратят някой като тебе

да ме вдига над житейска завист, суета,

да ме влюбва във небето и в безкрая,

да ми омагьосва македонската душа.    

Ще предам нататък твоя животворен огън,

ще те търся в аромат и в цвят, и в зов…

И заклевам се, ще те открия там, във Рая

във един по-истински живот!  

                                     

© Бистра Долапчиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??