Ще те понося още много в себе си
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание
на шепота въздишката красива,
когато си отидеш и от съня ми,
ще те измисля, пак да бъдеш жива.
Ще стискам в шепите си рехав вятър,
със него да те галя за сбогуване.
Вината няма да е твоя, нито моя...
и пак ще търся път към случване. ...