Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая.
Небето ти лазурното желая,
небето ти с безбройните звезди.
Аз търся откровените следи
до теб да стигна и да те позная.
Аз търся откровените следи,
за хоризонтите от теб мечтая.
И изгрева, и залеза бъди –
денят ми и нощта ми със мечти.
В предреченото вярвам до омая
и в миг усмихнат пак ще те позная.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados