Ще те следвам винаги

28 may 2010, 0:05

Poesía » Filosófica

1030 0 2

Душа моя,

частица от Бога,

положена в твърд,

непозната за теб!

Ти, толкова малка

и неизмеримо голяма,

как отстояваш

на този живот?

Стомана да беше -

ти би се превила,

желязо да беше -

на хиляди късове

вече да си,

дърво ли да беше -

на прах би те стрила

мелачката яка

на този живот!

Но не!

Ти не само си жива -

ти просто летиш

през живота!

Ни болка, ни слабост

не спира устрема твой!

Нагоре, нагоре...

и още нагоре,

стремглаво нагоре...

по твоя път,

незнаен за мен

водиш ме ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.