3 feb 2015, 7:54

Ще те стигна 

  Poesía » Otra
466 0 14

                                                          Щ Е    Т Е    С Т И Г Н А

 

 

                                                         Някой ако ми затвори,

                                                         пак ще вляза в тези двори,

                                                         гдето слънцето посрещах

                                                         с румено лице, щастлива,

                                                         преди здрачът да го скрива.

                                                         Хоризонта ще прегазя,

                                                         без дори да се запазя,

                                                         детството си да догоня.

                                                         Да се яхна пак на коня,

                                                         да препусна полудяла,

                                                         нито спала, нито яла.

                                                         Да се хванем с него здраво –

                                                         в туй сърцето има право –

                                                         да отвори пак вратата,

                                                         гдето радостта подскача.

                                                         Да остана с него само

                                                         сигурна до вярно рамо.

                                                         Миналото да разтворя.

                                                         С мама да си поговоря.

                                                         Кучето да ме посрещне,

                                                         та дори и да сме смешни –

                                                         да ме близне по лицето,

                                                         в мен да трепне пак детето.

                                                         Ще те стигна, мое детство.

                                                         Ще намеря здраво средство

                                                         в мен, в сърцето, да те нося,

                                                         че от никой да не прося

                                                         милостите ти безкрайни.

                                                         Ще ги пазя като тайни.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Детските спомени са като сянката, когато тя си замине от нас ще си заминат и те.
    Поздрави за жизнерадостното стихотворение!
  • Пламена, Ралица, благодаря ви за позитивните
    коментари и високите оценки!
    Поздрав и приятен ден!
  • Много хубав стих !
  • Чудесен стих си ни подарила тази вечер, Стойна!
    Върна ме в вълшебното и безгрижно детство!
    Стана ми толкова мило и приятно след като прочетох,
    благодаря ти!
    Пожелавам ти детската чистота и искреност
    никога да не те напускат!
    Приятна вечер от мен!
  • Мая, Кети, Никола, Младен, вашето внимание ме стимулира!
    Благодаря ви за позитивните коментари и високите оценки!
    Поздрави за всички и спокойна вечер!
  • Много детска топлина блика от стиха. За миг ме пренесе в вълшебното време когато бяхме деца и как всичко превръщахме в магия!!!Поздрави Тони и нека магията детство никога не те напусне!!!До нови!!!
  • Да се върнем в детството не можем, но да се сгреем от спомените за мама, от нейната любов и закрила можем по всяко време!Много ми хареса!
  • Детството - този слънчев оазис, без който не можем в пустинята на времето, яхнали кервана от дни. Винаги се връщаме към него, като към нашата родина. То поддържа живо детето в нас, с неговите странни желания и прищевки, неподчиними на императивите на възрастта и обществото.
    Чудесно стихотворение си написала, Стойна - искрено и чисто!

    Поздравление - най-сърдечно!
  • Какъв хубав спомен от детството и носталгия към него!
    Харесах, Стойна, и го оценявам!Поздравление и хубав ден от мен!!
  • А аз, освен красота и песенност, видях в стиха ти огромна, пареща болка. От нея трудно може да се избяга.
  • Рени, Мария, Анастасия, Кръстина, Мая - благодаря ви, мили момичета, за
    вниманието ви към моите творби! Правите ме щастлива с подкрепата си!
    Бъдете живи и здрави и Бог да бъде с вас!
  • Много красив и докосващ сърцето стих, сътворен с много чувство и оригинално поетично майсторство! Поздрави!
  • Скъпите спомени от детството!
    Прозвуча ми като народна песен, особено първата половина.
    Поздрави!
  • Много красиво,Стойна!Поздрав!
Propuestas
: ??:??