Ще те забравя!
Вярвай ми!
Ще те забравя!
И Бог забравя своите чеда,
щом греховете си започнат
да повтарят
и все отлагат
да се причестят!
И няма да те нося!
Знаеш ли, че няма...?
Тежиш ми като грях
несподелен.
За теб оставам си мечта
неразгадана
от толкова копнежи
за любов!
Няма да те искам!
Чуваш ли?
Не искам...
Не трябва даже да скърбя
за теб!
Живота си във шепи
здраво стискам,
а власт над него има
само Бог!
Не ме прегръщай!
Моля те...
Недей!
Не ме превръщай
в молеща икона.
Дори и във сълзите
огън тлей
от свещите,
потъпкани
на пода!
© Анета Todos los derechos reservados