Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна.
Защото те няма.
А пък аз все докрай те усещам.
И си мисля, че май съм обречена,
и заплюта във древно проклятие,
да намирам в безсмислие - щастие...
После с него се правя на птица.
После с него празнуваме сънища ...