Ще тръгна надалеч
Ще тръгна надалеч във този ден...
Черешите ще бухват в цвят на двора.
Небето ще синее светло в мен
и пълни ще са улиците с хора.
И никой, знам, не ще да разбере,
с един, че намаляли сме в квартала,
че ритъмът на влюбено сърце
е секнал, в тази луда надпревара.
А в пощата на входа, в моя линк,
така ще си остана - непрочетен.
Контури ще затворят в малък свинск
мечтите ми и поривът извечен.
В космическият рай и земен ад
душата, преродена, ще се скита,
а спомнят ли си погледа ми благ -
за миг ще го усетя, по звездите.
Ще тръгна надалеч във този ден,
но липсата ми кой ще забележи?
И няма да съм вече запленен
в любов към вас, в красивите копнежи!
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стихотворението е хубаво, но е рано за такива мисли. По-добре е човек да изжива малките радости наоколо
-
Ванка, стихът е чудесен, но не и темата, която нито е е характерна за теб, нито е в стила ти.
Какви са тези мрачни мисли? Всички сме смъртни, а някои дори внезапно.
По-добре да направим нещо добро, с което живите да си спомнят за нас след смъртта ни, отколкото предварително да си пишем некролозите.
-
"...Кажи й, че имам да гледам морето.
Когато пресъхне - тогава!"
-
И на мен много ми допаднаха поетичните сравнения - ефимерност, докосна ме до вечността, натъжи ме, но и ме замисли - дано да имаме време да го
приемем...
Стискам ти ръка! -
Няма космически ад,ада е тук на Земята,горе е Рая и там е много хубаво,но щом дойде часа всеки от нас ще го види.Поздравления от мен!!!
-
Поетите умират с всеки сън,
във всеки стих Косата се размахва...
Сънят е репетиция за смърт,
стихът като пътечката остава.
Да води жадния до старата чешма-
да пийне, да послуша песента и`
Да се прекръсти, да склони глава
и да отмине спомнил младостта си...
Аплодисменти и от мен за вълнуващия стих и вечната философия в него. -
Няма да си отидеш, Рудин!
Ще бъдеш в сърцата и мислите на обичащите те!
И къде така се забърза, нали знаеш че за там ред няма... -
Като сбогуване е... Силата на духа, изразена чрез изкуството, неповторимата му красота, ще останат завинаги и с времето ще стават все по-ценни.
Отново си ни дарил великолепно стихотворение, Иван! -
+++++++++
-
Едно предчувствие за вечност...
Извечният страх от забрава ни кара да мислим за липсването...
-
!!!
-
...не може благородна душа като твоята да се изгуби, Иване. Ама не бързай, твоите камбани още не са изляти. Жив и здрав да си, приятелю.
-
Малко ме натъжи този стих бай Иване(иначе е хубав)
Когато му дойде времето,бъди сигурен че ще има кой да забележи
Подрав от мен и умнатас мислите
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря Ви за сърдечните и прочувствени коментарии!!!