В ноща, самотна, свещ запалих.
Помолих се да те забравя,
Но в пламъка лицето ти видях.
Изпитах ярост, болка, страх.
Разбрах, че в мислите ми ще живееш
И като този пламък там ще тлееш.
Ще угаснеш - да! Свещта не е безкрайна, зная
...поне да можех да забавя края
До свещника едва едва ще стигнеш
От пламъка очи към мен ще вдигнеш
Дори душата да е стъпкана и боса
От онзи пламък в себе си ще нося ...