15 ago 2008, 16:57

Ще ухае на лято 

  Poesía
563 0 14

Уморена от ходене,
малко даже прегърбена,
все поглеждаща корена,
а се вплитам във клоните.

 

С неприсъща болезненост,
и душата - ранима.
Кукувичата прежда все
разплитам, разплитам...

 

Но пък вярвам в надежди.
Знам, че близо са някъде.
Спотаена във себе си,
все ги чакам и чакам...

 

Ще ги срещна уж призрачно,
знак ще дам - безхаберно.
А когато се сбъднат мечтите...
Ще ухае отново на лято!

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??