Жив съм и ръцете ми треперят,

копнеят за живот и за любов.

Душата ми не бърза и се смее,

а мислите се лутат в странен зов.

Косата му е сива и зелена.

Сърцето му е лудо и добро.

Животът му се стича по полени

и дави се в небесното русло.

Ще търси изход и ще го намери, 

ще се пречупи, после пак ще се роди,

ще изживее вечните промени 

и нов и чист съдбата ще твори.

Животът му е кратък и безмълвен,

живее в приказка, в безумен лес.

Когато всичко тихо е и тъмно,

тогава проявява своя бес.

Тогава тръгва с вой до небесата

да търси свойто място на света.

Тогава стига чак до низината,

в която вижда своята съдба.

Така видях съдбата си безкрайна.

Така се врекох в клетва с моя дух.

Така потърсих щастието трайно.

Така сломих се и изгубих дъх.

Желая да приключа с небесата.

Желая да се срещна с моя път.

Желая да съм нов и свободата

да може да ме срещне със сънят.