Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
2 jul 2022, 18:48

Ще я дочакам! Първа и последна 

  Poesía » Filosófica
261 6 8

Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.

 

Ще приютя и струите студени,
в сълзите си, (а те извират вече).
Реки ще плиснат в тънките ми вени...
Море на хвърлей – сушата – далече.

 

Щом стигна Арарат, ще коленича,
ще се покрия с мокрите парцали...
Това съм аз – потопът ме обича,
за гълъбица ставам ли? Едва ли...

 

От хулите съм с перушина черна,
донесох си тесла, а и пирони,
но съм сама и затова наверно
дори и Ной без жал ще ме прогони.

 

Ще литна и на изток ще погледна,
(дано не падна само в изнемога).
Ще я дочакам! Първа и последна,
дъгата, обещаната от Бога.
 
  

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??