7 abr 2006, 14:54

Ще заключа сърцето си 

  Poesía
2067 0 7

Ще отида до близкия пазар
и ще си купя голям катинар,
ще заключа сърцето си,
а ключът ще хвърля зад себе си.
Болно ридае сърцето ми,
пулса си често мени,
моли ме"не ме заключвай,
малко прозорче ми остави".
Казвам му "Стига нима не разбираш,
щом обичаш така ще боли.
Не виждаш ли,колко хапчета пия?
Как да те укротя ,ти си стихия.
По добре никой в теб не наднича
затова днес ще те заключа."
"Заключено аз не ще оцелея
така самотно ще залинея".
Какво  да направя,как да постъпя
сърцето ми вярва дори на лъжи.
Вратата си отворена все оставя,
а после рони горчиви сълзи




© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тук си Джейн.Не спори със сърцето си.То е прекрасно!
  • Джейни,не заключвай сърцето си. Там трябва да влязат приятелите и тези, които те обичат.
  • хареса ми, интересно е написано, 6
  • Джейни, възхищавам ти се! Ти си голям Човек!
  • Не го заключвай,Джейни,иначе няма да си истинска!
  • ДА,Джейни,сърцето може да плаче след това ,но си иска да е свободно и го заслужава ....Харесва ми много стиха ти.Само "По добре никой в теб не наднича".....защо не помислиш например за "Не искам никой в теб да наднича затова днес ще те заключа и скрия" Само предложение разбира се
  • "...сърцето ми вярва дори на лъжи. Вратата си отворена все оставя, а после рони горчиви сълзи." И въпреки това, по-добре е така...
Propuestas
: ??:??