На нощта сенките тъжовни
слушат капките дъждовни
и мислят:"Това са нашите сълзи,
колко тъжно е да сме сами."
Унесени в спомени печални
тез сенки страдални
утеха не могат да намерят
и, уви, през сълзи пеят.
© Георги Todos los derechos reservados
Много нежно, наситено с емоционален заряд, което е естествено за любовната лирика. Стихът ти е класика, което много ми харесва.Искам
само да отбележа, че тези "тъжовни сенки" и " печални спомени"
натежават с тъгата си. Ведрият финал ще даде друга светлина на
творбата ти, макар, че и така е добре.
Жела ти ведър ден и по-оптимистично вдъхновение! Успех!!!