Щом не вярвам, тогава идваш...

Щом не вярвам, тогава идваш и всичко изведнъж преобръщаш.

Щом не вярвам, идваш, вземаш ми всичко и пак си заминаваш.

Времето минава, а чувствата ми към теб не се пресушават.

Осъзнавш ли какво ми причиняваш?

Нямам сили да го изрека на глас,

страх ме е да не разваля всичко от раз.

Покрай теб се чувствам защитена, безсилна и някак си сломена...

Отдавна се опитвам да те забравя, ала нещо все не се получава.

За теб не знам какво ли съм, не зная,

а точно от това се нуждая.

Щом не вярвам, тогава идваш,

идваш, но си и заминаваш

и живота ми объркваш.

А нямам сили да си призная, че адски силно те желая...