23 may 2007, 12:54

Щом небето се надвеси в очите ти... 

  Poesía » Versos blancos
1041 0 10
Винаги
си забравям чадъра.
Дъждовните капки
танцуват в мен,
(с нежността на детски плач)
прозрачни, износени -
като човешката вяра.
А небето
тъжеше за някого
в монотонния устрем
на пожълтелия делник.
Небето тъгува отдавна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??