Пътят за никъде. Пътят към ада... а може би песента ми е вече изпята?! Пресъхна ми изворът. Есенно страдам. Късно ли осъзнах, че не съм и от святите...
Вик на душата... Земно горчило. Желаният час да си тръгнеш навечно. Малко тъга. Малко е мило. Минутите бягат така скоротечно.
Пътят - пустиня... За какво да живея?! Пак е без вход Домът на мечтите... Дърпаш ме долу, за тебе да пея, слънце да бъда, светлина във очите...
А аз не разбирам докога и защо... Има ли смисъл за малко да дишаш... Удобен е одърът, а е само дърво... Пепел е вече всичко изписано...
Да преосмислям - значи да мра и пак да възкръсвам с мисъл за друга... Какво и за смъртника значи Смъртта, щом Обичта не му е съпруга...
Да преосмислям - значи да мра
и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
Направо ми обърна сърцето наопаки с тези стихове - много силно, много искрено! Чак боли! Но то хубавите стихове идват или от голяма болка или от голяма радост. Поздравления, Зем!
Коце,
Нощна оран
Те не си падат по изневерите.
Те от катран са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.
Те не спят при жените си.
Те са по-високи от хляба.
Те раздират Нощта със очите си.
Те по светло си лягат.
Те не са от поетите.
Те Поезия сеят.
Те изорават куплетите.
Те пият мъжки и пеят.
Не ще ги мернеш на плажа,
посред медузи и луга...
За тях, в есента, е най-важно
да помилват Земята със плуга...
Това е братле, другото е медузи и луга! Благодаря ви! Зем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.