Щом си до мен

23 jun 2014, 0:10

Poesía » De amor

1146 0 2

Губя ума си, щом си до мен,

губя го... всичко забравям,

в очите-морета, потънал пленен,

морякът-удавник оставам.

Губя се, губя... забравил и ден,

без думи съм, дявол ги вземе,

очите ти щом заплуват във мен,

изчезва пространство и време.

Сърцето забива, препуска, търчи,

ръцете не спират да милват,

щом ти се усмихваш, в мен припкат лъчи,

делници, морни, се килват.

И там, под чардака, край стария бряст,

жадна целувка прелива,

а твоите устни разказват без глас

приказка, в здрача, щастлива.

Ех, пак се изгубвам в милувчена шир,

в мечтите отлитам със тебе,

и сякаш отгатвам, в захлас, най-подир,

че ти днес си моето време!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.