...щом в подмолите зимата притихне.

17 oct 2020, 8:52

Poesía » Del paisaje, Otra

260 3 2

Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа погъделичка.

Изви се иззад облака сънливата,
дъга, в реката нарисува нежност
Пролази облак и душата, сивата,
на есента изплака неизбежност.

А вятърът озърна се нервирано -
небето не успява да усмихне.
Усмивката е трудна за намиране,
щом в подмолите зимата притихне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-10-17T18:54:46+03:00

Благодаря ви, от сърце!
ДИС (Деа)

2020-10-17T09:22:45+03:00

"Усмивката е трудна за намиране...", но не и с твоята поезия🌹