Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа погъделичка.
Изви се иззад облака сънливата,
дъга, в реката нарисува нежност
Пролази облак и душата, сивата,
на есента изплака неизбежност.
А вятърът озърна се нервирано -
небето не успява да усмихне.
Усмивката е трудна за намиране,
щом в подмолите зимата притихне.