Щом зърнах те за първи път

31 ene 2015, 13:38

Poesía » Civil

611 1 2

Посвещавам на Нели Павлова

Каква жена, омайна е и силна.

Уверена, усмихната и мила.

Какъв е този силен дух?

И поглед вперен устремила?

Каква е тая сила и магия,

която ме завихри изведнъж?

Каква енергия... Дали е орисия?

Изсипана, като пороен дъжд.

Къде ме води? Колко ще пътувам?

Съдбата към късмета ли ме блъсна?
Не, нямам време да умувам!
Не мога поглед да откъсна.

Със теб ще бъда, вече е решено.
Това съм искала да чуя!

И гърлото ми не е задушено.
Усетило такава свежа струя.

«Семейството на Тианде» създаде,
и искрено и вечно ти се вричам.

Тъй, както ти му се отдаде,
през целия си път да го обичам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

shon (Упорита Добродушкова)

2015-01-31T22:58:05+02:00

Благодаря,Ели.Жената наистина е достойна за подражание.
voda (Елица Ангелова)

2015-01-31T19:23:14+02:00

Красиво посвещение на достойна жена!