hristam (Христина Мачикян)
531 928
26 mar 2013, 12:36

Щрихи 

  Poesía » Otra
705 0 5

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.

Бяло платно, изморени бои -
цветни са само очите.
В тях някой пак ще рисува вълни
как се прегръщат в скалите.

Пак ще се стичат по стар калдъръм
улички прашни и боси -
стара реалност, почти като сън,
сбъднат в мечтите на просяк.

Много познат ми е този живот -
помня копнежа на зрънцето
да се протегне и стане дърво,
скрило в гнездото си слънцето.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??