28 dic 2006, 20:30

Щурче 

  Poesía
675 0 7

Попей,

а аз ще посвиря

на струни ръждиви

от бели цигулки,

мелодия стара и тежка

от циганско време.

Поплачи,

 а аз ще събирам,

сълзите.

За небето пресъхнало,

жадно

и черно.

Помълчи,

 за да мога и аз

заедно с теб да притихна.

Споделена тишина днес,

болка на две разделена е утре.

Спомни си за мен

след време,

че някога там едно щурче

в сърцето  ти свиреше,

а ти пееше с него.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??