Щурците сякаш знаят... за съдбата ни

3 sept 2010, 20:20

Poesía

844 0 3

Ракията... три глътки за прощаване.

Добавен фас от няколко минути.

Вечерята - съвсем по нашенски -

невероятен боб и няколко салати.

Щурците пеят и не искат да ме слушат.

Една Луна си свети там нанякъде.

Асфалтът ми се хвали пак със дупките,

а лятото предсмъртно не мирясва.

Душата ми отхвърли пак декорите,

издигнати от днешния остатък.

Не мога да говоря за Живота,

при светлина - изкуствена, угасваща.

А искам да привържа нишка сребърна,

от теб към мен - и с радостни сълзи... да плача.

Една любов - изпусната от времето,

и границите на закона да прекрача...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanya71 (Таня )

2010-09-11T19:24:00+03:00

Много ми харесва метафоричността на стиховете , но лъха някаква носталгия от тях ? Майстор си в писането на красиви строфи ! И аз те поздравявам, мой приятельо !
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

2010-09-04T20:41:32+03:00

Хубав стих!
враната (Маргарита Василева)

2010-09-04T06:04:53+03:00

...а лятото предсмъртно не мирясва...то е зима маскирана.Три глътки, ама какви...фина отрова.Тротоарните дупки само плитко изглеждат.Указател към тях - търси сребърни нишки!