Ако бях оставила отвън сянката ти да студува в мрака. Щях да очаровам нечий сън, който от години ме очаква. Щях да омагьосам нечий глас да изрича новото ми име. И да вярвам в сигурни неща. Да изгубя своята невинност. Щях да се боя от самота, от раздяла и от ядни стъпки. Да се будя с чувство за вина, че не мога вече да си тръгна. Щях да бъда исканият дар. С две слова - безсмъртната любима. Само че - не исках. Не можах да излъжа, че съм с друго име. Затова останах ничий звън, оцелял след страховити бури. В края на един забравен сън сянката ми е росата сутрин...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.