2 jul 2019, 8:54

Щъркели 

  Poesía » Filosófica
432 0 0
Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример.
Напролет, щом се върнат
почват отначало да градят,
подвластни на инстинкт за оцеляване.
А хората, щом зърнат щъркели
си плюят в пазвите.
И радостно, и суеверно.
За нов късмет, за обновление.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??