Все още съм това момиче,
което буди те в полунощ...
Съня ти нарушава без да пита,
"Удобно ли е в този час?"
Все още съм шума в тишината,
като започнат, незавършен стих.
Усмивката, на устните и топлината,
които с друг не можеш да делиш.
Все още съм силното привличане,
внезапен порив и забързан пулс...
И следи невидими, безброй следи
на пропуснато Обичане!