Шума от улицата

27 oct 2012, 19:24

Poesía » Otra

428 0 2

Шумът отвънка ми говори.

Издува бялата ми риза

и през прозореца отворен

безшумно в стаята ми влиза.

Така със мене разговарят

стотици хора непознати.

Душите си пред мен отварят

едни вселени необятни.

Във моя въздух се разтварят,

насищат го с любов и болка,

корят ме, питат, отговарят

и сметка търсят – как и колко.

Как битието ги притиска

и колко обич са раздали.

Какво мечтаят, чакат, искат -

живели и недоживели...

Шумът отвън безшумно връща

живота в малката ми стая.

А аз го вдишвам и прегръщам,

преди да се стопя в Безкрая.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.