(Дъ са чите само от ора, дека убичат дъ са смеат)
Баба Мара шъ са жени.
Зъ кой, бре? Зъ Светлана.
Верно думъм. Яз ни лъжа.
Ноштескъ ги фанъф.
Ф тилифонъ дума Мара.
„Ногу тъ убичъм!”
Отгуваря и Светлана:
„На тебе съ вричичъм!”
Със ВилИчка и Гицка,
у такситу съ тисняхми,
сичко го видехме, чухме
и съ ногу яко смяхми.
Отговорну викъм тукъ,
нашата кмeтицъ Дарка,
дъ ги обявим пред фсички,
другар и другарка.
Айде, село, нъ купоня!
Там пред хоремага.
И до наш`тъ кривъ пейкъ,
ноф купон съ стяга.
© Христо Костов Todos los derechos reservados