26 jul 2013, 13:59

Сиеста преди дъжда 

  Poesía » Otra
626 0 7

Чувам: цвилят далече някъде побелелите атове

и размахват навярно непокорните гриви…

Кобилите - отвръщат неистово, измъчени от очакване,

оглеждат се в извора и възхитени - отпиват.

 

Помъкнал своите износени стави следобедът

проскърцва, проскърцва със тях като пред буря…

От избата за непотребни неща -

измъчен от главоболие -

се измъква залезът,

прозява се

и като на улична сцена излиза…



© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??