Сигурно е тиха форма на безумие.
Пращам - като лудите! - месеци наред,
на жена, която и не съм целунал,
стихчета, които никой не чете.
Поврага му стихчета! Поврага картините!
Аз съм мъж, а ти жена - тъй ни Бог създал.
Нека да се срещаме два пъти в годината,
ама да се срещаме, както Господ дал.
То е божия игра -
човешка полуда.
Все си мисля - не е грях,
а е малко чудо.