Сигурността на твойто рамо
Черна дупка емоционална,
поглъща ме в депресия фатална.
Една през друга мислите прескачат се,
не ми помагат даже и приятелите.
На кръстопът съм от надежди, терзания, желания,
но липсва пътят онзи... мечтания.
Страст и копнеж в мен бушуват,
и един въпрос: Дали да се сбогувам?
Лутам се в себе си, непозната,
съдбата шеги ми подмята.
Две личности в главата ми се борят,
уморих се и с двете да споря.
Изхвърлям всичко от душата си,
сега светът е във краката ми.
Оставям си една частица само -
сигурността на твойто рамо!!!
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados