Сила

24 abr 2018, 12:28

Poesía

332 2 5

Защо ми е, мамо, таз сила? –

от нея кръвта ври.

Щом видя, че някой е в нужда –

много боли и давам закрила.

Режа без жалост своите мечти.

Останах сама и в дрипи,

боря се с тоз свят вълчи

и не затварям пред нищо очи.

Много съм силна,

но полза каква?

Съня си загубвам,

на място тъпча с крака.

Силата ме погубва.

От мен странят,

че не премълчавам

някои неща.

Не искам да бъда вече силна жена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2018-05-08T09:27:49+03:00

Напротив, бъди! Раздавай любов! Поздравявам те за силния стих, Васе!
Иржи (Ирина Филипова)

2018-04-25T16:29:28+03:00

Вече жените се оказаха по-силни от силния пол и могат всичко!Но затова се натовариха с всичко в живота си и това тежи....Но ти продължавай да бъдеш силна ,Васе,все пак това е удоволетворение!!
aap (Ангел)

2018-04-25T12:28:23+03:00

Истинско!!!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-04-24T18:23:23+03:00

Е, да, често подобни хора са неудобни. Поздрави, Васе!
rumbic (Руми)

2018-04-24T12:30:31+03:00

Много силни думи, Васе! Силата не е привилегия за всеки и трябва да сме благодарни, че я притежаваме, дори и да боли! Поздравявам те!