nattalia (Наталия Иванова)
22 34
11 nov 2008, 16:59

Сила да убиеш 

  Poesía » Otra
1216 0 6

Той знаеше, че трябва да се бори,

дори и целият разкъсан да е там.

Това бе негов дълг и той не спори,

тук чувства нямат място, нито грам.

 

Със сетни сили ръката си повдигна,

готов е да се закълне, че е успял,

но нещо вътре в него бързо трепна,

забравил бе какво е преживял.

 

Помисли си как беше по-различно,

как всичко имаше и как го замени

в онзи ден, в който най-цинично

превърна се в продажник за пари.

 

Не, трябва да се концентрира в този миг,

едно движение и после край.

Дългът му ще е свършил с този вик

и адът ще е заменен с рай.

 

Но как тя беше толкова невинна,

изглеждаше му мъничко дете

и пак през него тръпката премина,

той не е звяр, не може да го понесе.

 

В тишината се разнесе пукот,

смразяващ вик и после тишина,

намериха го там, лежащ безжизнен

със снайпера, захвърлен настрана.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??