11 jul 2012, 11:36

Силата е в мен 

  Poesía » Filosófica
903 0 13

Забравено от младостта чудовище
в гърдите ми с години си стоеше.
Нарастваше и пускаше отрова то,
невидимо и за самата мене.

Владееше подмолно мойте мисли,
изсмукваше от женската ми сила.
Развихряше гнева ми с черна хищност
към всеки, осмелил се да ме има.

 

Обстрелвах всяка дума пистолетно,
която безлюбовно получавах.
Ранявах и изтривах, а в ответност
чудовището тайно награждавах.

 

Доволно, с пипалата си отровни
обсебваше то с кикот същността ми.
Приело бе, че в мене доживотно
вината ще захранва със страха ми.

 

Но стига! Днес веригите разкъсах,
запратих ги във ада да ръждясват.
Сърцето на вампира с вик изтръгнах.
Тя, силата, е в мен и тук ще властва!


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??