Силата на любовта
Стоях загледана във красотата –
цветът бе розов, прелестен и див!
Край него ти отмина, не погледна,
но розовият цвят остана жив.
Поисках и откъснах, без да мисля,
цвета със най-изящните листа.
Ухаеше, аз исках да открия
вълшебната му цветна простота.
Докосвах нежно малките листенца
и с устни пиех техния нектар,
и сякаш образът ти с тях се слива,
чертите ти за мене бяха дар.
И зная, че завинаги сърцето
приема образа желан – мечта,
и всичко, сътворено под небето,
ми носи силата на любовта!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados