С И Л А Т А Н А М И С Ъ Л Т А
Всеки ден мисълта ми полита...
Накъде ли?... Към тебе! Позна!
И послания мили ти носи
от самотната моя душа.
Милиарди копнежи избухват
като гейзер от земни недра.
Радост, мъка, възторг и тревога -
всичко има във тази заря.
Получаваш ли тихия шепот,
който казва, че Ти си Света?...
... А искрящия поглед небесен? -
вечен символ на любовта!
Много малко достига до тебе,
а тъй много аз искам да дам!
Километри, а и календарно време
смазват всичко - като ураган!
Но дори и прашинка да стигне
до сърцето ти - Дар е от мен!
Някой ден ураганът ще стихне -
мисълта ще те върне при мен!
25.11.2006г.
© Павлина Драгова Todos los derechos reservados