О, да, аз съм силна жена, несъмнено! И ударите на съдбата без проблеми поемам - решено! А къде в този ребус - живота е грешката? И защо все на мен се пада честта да съм пешката? Нямам право назад да отстъпя - не знаеш ли? Правилата диктуват ги други. Отчаяно се опитвам да бъда и мъдра и можеща. И не искам да вярвам, че в друг ще са хлябът и ножът ми. Несъмнено съм силна, но, Господи, как да бъда жена като другите? Силно рамо до мен да е рамото и да мога да плача изгубена. Орисията моя такава е. И ще бъде - до края на дните ми. Нежна обич да давам със силата - и да търся победа в очите ти.
ееееееее БРАВО! Последната си връзка приключих точно с думите "Бих искала рамото до мен да е по-силно и да мога да се чувствам жена до някой,който е повече "МЪЖ" от мен"...в твоя стих видях себе си,да си силен все пак е дар,въпреки,че малко обрича на самота.Поздравявам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
БЪДИ!