Силна съм!
Бях в бурите неведнъж,
броих словестни куршуми
и оцелях...
Коленичих само пред мама!
Бродих сама,
като вълк - превързвах
безмълвно душевните рани,
свиха ми толкоз мечти,
но успях!
Вбесих ги!
Полях земята с надежда.
Влюбих се!
Между нас изтъках
нежна постеля,
стеле се - зиме и лете!
Стрелят -
думите бягат назад,
удрят виновните!
Не пестят злоба и грях -
спрях ги с надежда!
Силна съм -
раздадох се - без остатък,
не съжалих -
щастието дочаках!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Толкова убедително описан!