Животът ме направи силна с безбройните си изпитания, не станах егоист, ни меркантилна, не са ми чужди хорските страдания, научих се да не робувам на собствените си желания. И от житейските уроци разбрах къде,кога и как да бъда добра или лоша, да прощавам дори и на враг. Отвисоко падах много пъти, но не спирах да опитвам да летя мечтите следвах си дори когато бях с пречупени крила. Все още чудя се защо се боря? Дерзай, Животе - ти ме победи... Събори "пясъчните кули", не сбъдна моите мечти. Събрах остатъците гордост смотах мечтите на вързоп и рекох си - Стига ми толкоз, на тебе няма да съм роб! И, Животе, да си знаеш... от днес със теб сме във война, лесно аз се не предавам... с мене вкара си беля!
Браво Валя, ти си МЪЖКО МОМИЧЕ, не се предавай, харесва ми борбения ТИ дух, бори се има за какво, а и време имаш... аз не. При мен е:
"Все още чудя се защо се боря?
Дерзай, Животе-ти ме победи..."
Но ако намеря силен ЧОВЕК застанал до рамото ми... "мамка му" и ЖИВОТ!!!
Хубаво написано, СИЛА и ДУХ... и ВЯРА... разплака ме...! 6+ !!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
6