Стоеше сам под уличната лампа,
беше тъмно, виждах само силует.
Не знаех дали си ти,
но все пак беше тъмно - беше само силует...

Не мърдаше, сякаш застинал във времето,
сам под светлината, мрачна сянка -
безжизнена на пръв поглед,
а на втори - дори страховита...

И  изведнъж светлина проблясва,
прорязва тъмнината... това е просто уличната лампа.
Само светлината й е това, нали,
а всъщност сърцето на силуета вече тупти...