СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън.
Капе кротко селската чешмица,
скрита зад драперии бръшлян.
Плясъкът на заблудена на птица,
стрелва се над тихия мегдан.
Нейде лайва в мрачината куче –
и разбужда селското кръчме.
Комкат ли се с полупразно юзче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse