По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща,
добрите дъждове са медни сокове.
Мишле кръстосва шарената палуба,
играе на въже, люлее котвата.
А пеят с екипажа капитаните,
почукват руля с мрака на лулите.
Копнее гларус време за оставане,
нагазил до колене в плитчините. ...