Символиката на робството
Свободни се родихме телом,
но роби по душа,
от люлката научени на подчинение.
Душите ни с черните окови впримчихте,
затягахте ги около сърцата,
но щом кръвта рукна и пулсът секна,
оковите в пепел се превърнаха
и душите черни, потънали във кръв,
за мъст в стремителния бяг носят се към теб...
Кажи ми, Черни поробителю,
какво ще правиш ти сега -
ще паднеш ли на колене, молейки за милост,
както ний пред тебе нявга се редяхме?
Или като достоен поне за миг човек,
мъжки и безгласно, присъдата ще понесеш?
Кръвта ти, гъста, черна кат смола
в земята се просмуква,
кажи ми, какво усещаш ти сега -
страх ли те е от Смъртта?
Камшикът врязва се в плътта и жили,
жили като нагорещено със злоба острие,
кажи ми, усещаш ли унижението безславно?
Разбра ли, о, господарю на неблагодарността,
какво е да си долу във прахта
и каква е цената на кръвта?
Нявга бяхме хора ние,
ала ти превърна ни в кръвожадни зверове,
души без сенки, под бледите лъчи на пълната луна...
Тази вечер тя изгря в червено,
помниш ли - клетвата на робите?
Тази вечер за тебе грее тя
и черен вълк за теб дойде,
да вземе празното ти, черно като нощ сърце!
Възкръсна той заради нас,
свещения пазител на адските огньове,
иде той да прибере злата ти душа!
А ний, твоите слуги безгласни,
в тази лунна нощ
танца на Смъртта връз твоя гроб
ще изтанцуваме за теб
и кървавата ти душа,
разкъсваме и унижаваме,
чак до самия край на вечността!
© Линту Todos los derechos reservados