11 nov 2014, 7:46

Сине 

  Poesía » Civil
760 0 10
СИНЕ
Един до друг сме с теб. Ти – ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух.
Преминал през деня, по който трръгваш ти,
той в твоето сърце със мене ще шепти.
И в онзи сетен миг, когато и нощта
с живителния сок се слее със пръстта –
ЕЛА, КОЛЕНИЧИ!
Тогаз ще разбереш, навел глава в поклон,
тез силни думи две през сдавения стон – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??