На Теди
Сине мой, дете на Любовта,
между мен и Нея – птицата Живот,
колко ласки – светещи крила,
съм запалил досега в сърцето,
колко думи обичливи, тръпнещи,
са отронени от мойте устни!
Сине мой, дете обичано,
чувствам те, ти недолюбен си
и от мен и твоята орисница,
но кълна се вече, че душата ти
ще поеме влагата от моята
и ще разцъфти съвсем на воля,
със цвета, отгоре даден ù.
Аз ще бъда пръст за тебе, сине,
върху мене ти ще израстеш
и ще осветиш ефира с аромата си!
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados