СИНЕВА
Епос
Номади премачкват с грохот степта.
Издига се, скрива ги бавно прахта.
Изплуват от нея, понесли скръбта.
Препускат към нова мечта.
Надеждата там е. Към нея летят.
А минало няма. Остава в прахта.
Сърцата им горди. Туптят.
Очите им ярки. Горят.
Задъхани спират. Каква красота.
Остават и смело застават - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse